004 - Васил Стоилов

Written By Boyana Stoilova
 

Васил Стоилов Антонов е роден на 29 февруари 1904 г. в село Подуене, днес квартал на София. Още от ранна детска възраст, когато не рисува, Васил пише. Всеки лист в архивите му ни казва, че литературата, както четенето, така и създаването й, е занимание, непосредствено свързано с рисуването.

Слушай епизода:

 

В четвъртия и финален епизод за първи сезон на КОНТУРИ разказваме за живота и творчеството на художника и академик проф. Васил Стоилов.

Многообразието от запазени документи, записки, бележки, ученически тетрадки и още редица архивни материали, създадени от артиста, ни помогнаха да разкажем историята му, осланяйки се на неговия глас, подкрепен от разказите на близките му.

💭 Каквото и да си вземеш от разказа ще се радваме да го чуем. Сподели го с нас в ⁠Instagram⁠ или ⁠Facebook⁠ или ни пиши на 📧 hello@contours.bg. Приятно слушане!

Благодарим на талантливата Мария Кокаланова, певица, етномузиколог и преподавател, чието вокално изпълнение добави още един щрих от нашия фолклор към история на Васил Стоилов.

Архивните звукозаписи в епизодите са предоставени от ⁠Архивен Фонд⁠ на БНР - Българско национално радио.

Сезон първи от аудио поредицата се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Дебюти“ и в партньорство с ProCasters & Alike.

ГАЛЕРИЯ

〰️

ГАЛЕРИЯ 〰️

ПРЕД БЯЛОТО ПЛАТНО

Васил Стоилов Антонов е роден на 29 февруари 1904 г. в село Подуене, Княжество България. Васил е най-малкото дете в семейството на свещеника Стоил поп Антонов и съпругата му Митра Ламбова. Израства заедно със сестра си и шестимата си братя в София.

Източник: Университетски архив на НБУ, София

ЖИВОТОПИС / АВТОБИОГРАФИЯ

Нека започнем с животописа [автобиография или резюме] на Васил Стоилов, който е написал по повод кандидатстване за работа към Държавната художествена академия в София.

ПЪРВИ ЩРИХИ И ДУМИ ВЪРХУ ЛИСТА

Още от ранна детска възраст, Васил пише дневници, писма до братята си, стихове за любимата или прави домашни упражнения по литература. Много от тези писма и упражнения е декорирал с малки рисунки или опити с различна типография.

Васил непрекъснато усъвършенства френския си език, доказателство за което са неговите записки от юношеските му години. В тях виждаме колко силен е интересът му към френската култура и език и конкретно към Волтер.

ГОСТЕНКА

През 1927-ма година завърших Академията при професор Цено Тодоров. Същата година взех участие за първи път с 4 работи в обща художествена изложба, между които първата ми битова картина “Гостенка”. Тогава бях на 23 години. След откриването на изложбата една сутрин дойде при мен Дечко Узунов, аз бях с мои връстници в салоните и ми каза: “Ела с мен, бе!” Заведе ме в една от залите, където седеше прав посредата Сирак Скитник. “Ето го Васил Стоилов.”, рече. Голямият критик ме поздрави с топли думи.

- Васил Стоилов

“Гостенка” 1927 г. | Национална галерия, София

ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ

След успеха на “Гостенка”, през 1928 г. Васил участва в конкурс за получаване държавна стипендия за специализация по живопис във Франция. Печели конкурса и заминава за Париж.

За прекараните малко над 3 години във френската столица Васил рисува портрети и пейзажи за своите меценати и излага картини в едни от най-реномираните за времето си галерии.

Участвувах два пъти в Le salon des Artistes Français (Салона на Френските художници) с картините “Adоration mystique” /1930/ (Мистично поклонение), “Le paysan à la cruche” (Селянинът със стомната) и “Pecheurs” (Рибари) /1932 г./, които бяха репродуцирани в каталога на салона. През 1931 година уредих своя собствена изложба (продължава на гърба на писмото) в галерията на Henri Manuel, предговора за каталога на която бе написан от френския критик и есеист Louis Reau, a прeз 1932 година месец февуарий, по личната покана на Камил Моклер, участвувах с четири работи в салона на Фигаро, който се урежда от Камил Моклер. 

- Васил Стоилов

СОЦРЕАЛИЗМЪТ В НР БЪЛГАРИЯ

С идването на комунистическата партия на власт [9.11.1944] хората на изкуството, особено писатели и художници, са задължени да следват посоката на т.нар. Социалистически реализъм, както и указанията, издадени от Българската Комунистическа Партия по отношение на всичко, което създават. За повечето творци става трудно да си изкарват прехраната. Зависят от държавни поръчки, не могат да преговарят нито цените на произведенията си, нито премиите за труда си.

В архива на Васил Стоилов попаднахме на писмо от председателя на Съюза на българските художници, който обвинява Стоилов, че е нарушил разпореждане на държавата.

Източник: Университетски архив на НБУ, София

В случай че искаш да разбереш повече за цензурата по времето на комунизма, виж статията в списание Култура.

МЛЯКО ВМЕСТО ВОДА

Платната на Стоилов са разнообразни и обхващат почти всички жанрове на живописта: битова живопис, натюрморт, пейзажи и (авто) портрети. Картините му следват тенденциите в Реализма и се отличават с точност на рисунъка, лекота на цветовете и внимание към детайла. 

Освен с народната тематика, изкуството на Васил Стоилов се характеризира със собствена живописна техника. Предпочита да рисува с акварелна боя. Интересното в случая е, че бърка боите не с вода, а с прясно мляко. 

С иновативната си техника Стоилов постига визуална илюзия. Картините му носят наситеността и вида на маслената или темперната живопис, докато всъщност са създадени с акварелни бои.

НАВИКЪТ ДА АРХИВИРАШ. ДА ВИНЧИ И МАЙСТОРА

Архивите на Васил Стоилов разкриват умението му да документира живота и творческия си процес.

Освен Волтер, Васил възприема за свой пример още двама други творци. Това са Владимир Димитров-Майстора и Леонардо Да Винчи. Връзка между Да Винчи и Майстора е видима в ръкописните анализи на Стоилов, които той прави върху творчеството на художници.

Най-обемен е ръкописът му за Владимир Димитров-Майстора, в който Васил разгръща детайли за живота и творчеството на Майстора, както и планове за свои проекти за книги, посветени на него.

ГРАДЕЖИ

Освен записки за книги и анализи, Стоилов е запазил и много свои рисунки или “градежи”, както често ги нарича. Те маркират образи, идеи и размисли върху композиционни задачи. Включват мисловния процес и решенията, които Стоилов прави при проектиране на мащабни платна.

МЕЖДУ ЗАМИСЪЛ И РЕЗУЛТАТ

ФИЛОСОФИЯ НА КОНТРАСТА

От всичко създадено, което не помня нито какво е, нито къде е, се открояват през десетилетия няколко картини, и ако са няколко, много са. Не всекога се случва картината да е достойна да живее. Най-често продукцията умира преди да напусне ателието. Но това не значи, че не трябва да се работи. Изкуството е постоянна агония и битка между замисъл и творба. - Васил Стоилов

Пренесени в общочовешки план, тези негови думи ни казват още, че всеки ден е постоянна битка между замисъл и резултат, независимо с какво се занимаваме.

В тази връзка, интересен е и контрастът между други две знакови картини на Васил Стоилов. Автопортретът му “Еремит”, създаден през 1928 г., и триптихът “Апотеоз на Родно изкуство”, създаден 60 години по-късно, през 1977 г. На първата картина Васил решава да се изобрази като отшелник, докато във втората виждаме напълно обратното.

Платното “Еремит” може да видиш в галерия НГ Квадрат 500 в София. Триптихът “Апотеоз на Родно изкуство” е собственост на ХГ “Владимир Димитров - Майстора” в Кюстендил.

Спомням си го винаги с цигарката във ръката. И едновременно с това рисува. В едната ръка четката, в другата цигарката. И казва: “Това е, дъще, четката от Бога, цигарката от Дявола, и който намери равновесието между двете начала, той е истинският творец.”

- Явора, дъщеря на Васил Стоилов

АКАДЕМИЧНА ДЕЙНОСТ

Научният принос на професор Васил Стоилов върху историята на изобразителното изкуство и преподавателската му работа се свързват най-вече с периода между 1953-та и 1970-та година.  От 1953 до 1962 г. Стоилов е преподавател в Катедрата по акварел и рисуване към Висшия инженерно-строителен институт в София. Между 1964 г. и 1970 г. е професор по живопис и ръководител на Катедрата по изобразително изкуство във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.

Стоилов участва активно в художествения и културния живот на България до края на живота си. Прави десетки самостоятелни изложби и участва в многобройни национални и чуждестранни общи експозиции. През 1989 г. негови картини са представени на самостоятелна изложба в Токио, а по-късно в Нигата (Япония) е открита постоянна експозиция с негови произведения.

Васил Стоилов умира на 13 февруари 1990 г. в София.

Източници

Всички архивни писмени материали са предоставени от Университетския архив на Нов Български Университет, където се съхранява личния архив на художника.

Boyana Stoilova
Next

003 - Златю Бояджиев