003 - Златю Бояджиев

Written By Boyana Stoilova
 

Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в с. Брезово, Пловдивско. Още от малък го привличат полето, масивните и плавни извивки на Родопите, хората и животните. Много от гледките от детството по-късно ще намерят място в картините му.

Слушай епизода:

 

В третия епизод разказваме за силната воля и непоколебима отдаденост на Златю Бояджиев към творческия процес.

Историята му е белязана от няколко болезнени събития, но един конкретен инцидент служи като разграничителна линия в неговия живот и художествен път. Въпреки че споделят обща тема, двете фази в творчеството на Златю се различават радикално в стила му на рисуване.

💭 Каквото и да си вземеш от разказа ще се радваме да го чуем. Сподели го с нас в ⁠Instagram⁠ или ⁠Facebook⁠ или ни пиши на 📧 hello@contours.bg. Приятно слушане!

Благодарим на талантливата Мария Кокаланова, певица, етномузиколог и преподавател, чието вокално изпълнение добави още един щрих от нашия фолклор към история на Златю Бояджиев.

Архивните звукозаписи в епизодите са предоставени от ⁠Архивен Фонд⁠ на БНР - Българско национално радио.

Сезон първи от аудио поредицата се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Дебюти“ и в партньорство с ProCasters & Alike.

GALLERY

〰️

GALLERY 〰️

БРЕЗОВО И АБРАШЛАРЕ

Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в село Брезово, Пловдивско. Селището е сгушено сред живописната тракийска низина.

Златю, който е най-голямото дете в семейството, расте близо до природата. Още от малък го привличат полето, масивните и плавни извивки на Родопите, селските къщи, хората и животните. Много от гледките от детството по-късно ще намерят място в картините му.

 

ОБРАЗОВАНИЕ

Бащата на Златю много искал синът му да стане счетоводител и да помага на семейството. Затова, когато става на 16 години, Златю заминава за Пловдив да учи в Търговската гимназия. Не смятането обаче увличалo Златю, а рисуването.

В годините след Освобождението културният живот в Пловдив кипи. Златю се потапя в оживените тогавашни интелектуални среди и попива от творчеството на автори като Цанко Лавренов, Асен Златаров, Гео Милев и др.

След завършване на гимназията Златю решава да кандидатства в Художествената академия в София. През 1927 г. го приемат и заедно със своите приятели Давид Перец и Васил Бараков се местят в столицата. Тримата “Бараци”, прякор, който им дава Цанко Лавренов, делят една квартира в центъра, за която в някои източници се твърди, че се намирала на бул. Дондуков. 

БАРАКОВОТО ЗЕЛЕНО

След завършване на академията, пътищата на тримата приятели се разклоняват. Давид Перец продължава развитието си като художник в София, пътува в Западна Европа, а след ВСВ се установява в Париж. Васил Бараков работи за няколко години в Панаира в Пловдив, където основно изписва фирмени табели, а след това рисува декорите в Пловдивския драматичен театър. 

Препоръчваме да прочетеш за “Бараковото зелено” в списание Нула32. Текстът разказва в детайл за връзката между тримата и за това колко свободни, новаторски и близки до авангарда са били техните творби.

СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ В ИТАЛИЯ

През 1939 година Златю Бояджиев специализира в Италия. През времето прекарано там, той се запознава от първа ръка с творчеството на едни от най-типичните представители на ренесансовата и последвалата я неокласическа епоха (преобладаващ стил в европейската живопис в края на 18-и и началото на 19-и век). Също така той посещава и редица известни галерии в Западна и Централна Европа. Новият опит плюс новопридобитите информация и знание, му помагат да развие прецизен стил, близък до неокласическия.

При подготвянето на този епизод открих интересна прилика между Златю-Бояджиевия диптих (т.е. една картина от две маслени платна), който представлява портрети на него и съпругата му, и картина на италианския ренесансов художник Пиеро дела Франческа. Картината на дела Франческа също е диптих, изобразяващ портретите на Федерико да Монтефелтро и Батиста Сфорца.

Приликата е очевидна, както откъм композиция, така и откъм стилистика. Разбира се присъстват и разлики.

“Автопортрет и портрет на жената на художника” (Диптих), 1941 г., Постоянна експозиция “Златю Бояджиев”, Пловдив

“Портрети на Федерико да Монтефелтро и Батиста Сфорца” (Диптих), Пиеро дела Франческа, 1473–1475. Галерия Уфици, Флоренция

СЛЕД ПРЕВРАТА ОТ 9-И СЕПТЕМВРИ 1944

В годините до 9 септември 1944 г., датата на комунистическия преврат у нас, доминиращата тема в платната на Златю са родното Брезово, Пловдив и околността, както и близките му хора и местни образи. С идването на новата социалистическа власт, сюжетите в картините му се променят.

Заедно с приятеля си Васил Бараков, Златю обикаля из страната, за да рисува новите строителни обекти, сцени от бригадирското движение и такива, които отразяват развитието на промишлеността и индустриализацията в Народна Република България.

Защо със смяната на политическия режим у нас, се случва смяна в съдържанието на картините не само от Златю, но и от повечето автори от това време?

БЕЛЕГЪТ НА 1951 г.

Освен от белега, оставен от 9 септември 1944-та, историята на Златю Бояджиев е белязана и от още едно тежко събитие. През 1951 г. получава инсулт, в резултат на което губи способността си да говори, а дясната ръка, с която рисува, се парализира.

Думите замлъкват. Движенията с четката секват. 

Но от тази тишина и покой, изплува още по-дълбока сензитивност към света. Златю започва да рисува с лявата си ръка.

Златю Бояджиев рисува с лявата ръка. Източник: Община Пловдив

СВЕТЪТ НА ЗЛАТЮ ПРЕДИ ИНСУЛТА

Първата фаза от живописното творчество на Златю Бояджиев, фазата преди инсулта, обхваща периода от 1933 до 1951 г. Композициите са сложни и отразяват живота на село.

Картините правят впечатление с безупречна точност и яснота на изображението. Преден и заден план са еднакво видими, липсва въздушна перспектива, което още повече подсилва усещането за презицност. 

СВЕТЪТ НА ЗЛАТЮ СЛЕД ИНСУЛТА

Втората фаза от живописното творчество на Златю, фазата след инсулта, обхваща периода от 1953 до 1976 г. В продължение на две десетилетия той рисува в експресивен стил. Тази нова посока в творчеството на Златю е пълна противоположност на прецизната, реалиситчна стилистика, която е следвал преди инсулта.

Застанал пред платното, опитният художник започва да “срича” с лявата ръка. Постепенно скиците се трансформират в пълноцветни картини. В платната му отново оживяват спомените от детството край Брезово, образите на семейството му и пътуванията до Париж и Мелник.

Това, с което веднага те грабват произведенията му от този период, са приповдигнато настроение, кипящ живот и богатство на фигури и събития. В тях отсъстват следи от депресия, тъга или самосъжаление.

Преден и заден план се сливат в една ясна сцена, изпълваща от ъгъл до ъгъл цялото пространство, заключено в рамката. Често картините са значителни по размери. Композицията е сложна, с множество фигури вътре в нея. Вглеждайки се в подробностите на изрисуваните сцени, ще видим, че в много от тях присъства и тънко чувство за хумор.

СТЪЛПОТВОРЕНИЕ (АПОКАЛИПСИС)

Пример за такава картина е “Стълпотворение” от 1965 г., която може да видиш в Градската художествена галерия в Пловдив. Платното “грее” в ярки експресивни цветове и сякаш разказва за един друг свят.

"Стълпотворение" 1965. Част от постоянната експозиция на Златю Бояджиев в Къща на д-р Стоян Чомаков в Пловдив

ГРАДИНАТА НА ЗЕМНИТЕ УДОВОЛСТВИЯ

Покрай изобразените многобройни фигури и случки, долових още една прилика с друго платно, създадено от нидерландския художник Йеронимус Бош. Картината “Стълпотворение” и централната част на триптиха “Градината на земните удоволствия” за мен са изпълнени със сходна символика.

Решени са в сходна композиция, като и двете представляват вертикално изобразяване на един странен свят, включващ човешки фигури, животни и непознати създания.

Централна част: Градината на земните удоволствия (Триптих), 1504, Йеронимус Бош. Изложена в музея Прадо в Мадрид

Разгледай този сайт, ако ти се слуша още за картината на Бош. (на английски език)

ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ

В търсене на още битови сцени последните години от живота си Златю прекарва в чести пътувания до Мелник. Картините от Пиринския край са потопени в етнографията на региона, фолклора и хората, погълнати в ежедневния ритъм.

Погълнат от своя творчески ритъм, в една зимна утрин, 72-годишният Златю се отправя от дома си към своето ателие в Пловдив, но така и не стигна до него. Умира на 2 февруари 1978 г.

Погледнат в световен мащаб, Златю Бояджиев оставя белег, както върху Ренесансовото изкуство, така и върху това на Експресионизма. Картините му се вписват в пъстрата плеяда на такива като Йеронимус Бош, Питър Брьогел, Марк Шагал и др.

ТРИМАТА БАРАЦИ

Струва си да се отбележи забавният факт, че кучетата са неразделна част от почти всички Златюви творби. По-интересното в случая е, че в една конкретна картина има не един или два, а цели трима „бараци“. Така се казва и самото платно, “Тримата Бараци” от 1964 г. 

Противно на очевидния си фокус върху Париж, картината е своеобразен портрет на едно истинско приятелство. В картината Давид Перец стои отдясно, Васил Бараков отляво, а Златю Бояджиев е между двамата, всеки със своето платно пред себе си.

Обърни внимание на посоката, в която са обърнати техните платна, улавящи същността на споделеното им пътешествие, както в този имагинерен сценарий, така и в живота.  

“Тримата бараци” (Бараците), 1964. Маслени бои на платно. Колекция „Боян Радев“

ПРЕПОРЪКИ

Значителна част от произведенията му се намират в Национална галерия и галерия “Квадрат 500” в София, в Градската художествена галерия в Пловдив, както и в Къща-музей “Златю Бояджиев” отново в Пловдив.

Други места, които препоръчвам да посетиш, са Брезово и Родната къща на Златю Бояджиев в града (Инстаграм).

Източници

Boyana Stoilova
Previous

004 - Васил Стоилов
Next

002 - Цанко Лавренов