002 - Цанко Лавренов
Последвай ни в
На 24 ноември 1896 г. в Пловдив се ражда едно от най-значимите лица на българското изобразително изкуство - Цанко Лавренов. В този епизод тръгваме по калдъръмените улици на Стария град - пъстрата мозайка, контурираща лицето на любимия град под тепетата. Град на художници. Град на Цанко Лавренов.
Слушай епизода:
Ако трябва да определим този епизод с една дума, то тя е… пластове.
Пловдив е многопластов във всяко отношение. Творчеството на Цанко Лавренов - също. За да разбереш и Пловдив, и Цанко, е нужно да ги погледнеш вертикално. Сякаш правиш археологически разкопки. Дълбаеш, изследваш, кривиш в разни посоки, а историите сякаш нямат край.
Именно в такива своеобразни разкопки се впускаме във втория епизод на Контури!
💭 Каквото и да си вземеш от разказа ще се радваме да го чуем. Сподели го с нас в Instagram или Facebook или ни пиши на 📧 hello@contours.bg. Приятно слушане!
Специални благодарности към Лаврен Петров и екипа на Фондация “Цанко Лавренов” за съдействието и всички визуални материали, които ни предоставиха безвъзмездно.
📙 Споменатата монография на Цанко Лавренов е налична на български и английски език, като можете да закупите или поръчате изданията от галерия “Контраст” в София или да се свръжете с екипа на Фондация “Цанко Лавренов” на 📲 +359 888 52 60 22 или 📧 tsankolavrenov@gmail.com.
Благодарим и на талантливата Мария Кокаланова за вокалното изпълнение, което добави щрих от нашия фолклор и към тази история.
Архивните звукозаписи с гласа на Цанко Лавренов са предоставени от Архивен Фонд на БНР - Българско национално радио.
Сезон първи от аудио поредицата се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ по програма „Дебюти“ и в партньорство с ProCasters & Alike.
ГАЛЕРИЯ
〰️
ГАЛЕРИЯ 〰️
КАК СЕ ПРАВИ МОЗАЙКА
Тънката нишка между мозайките, архитектурата и картините на Пловдив ни накара да видим изкуството на Цанко като пресечна точка между археология, история и писане.
Споменатата техника “опус теселатум” е използвана за полагане на подови мозайки, с които древните римляни украсявали храмове и домовете си.
Прекрасен пример за римското мозаечно наследство ще откриеш в Епископската базилика на Филипопол в Пловдив. От кадрите по-долу може да видиш имената на описаните в епизода пластове, полагани под мозайката, както и най-горния пласт с мозаечната рисунка.
ПЪРВИ ЩРИХИ. СЕМЕЙСТВО И ОБРАЗОВАНИЕ
Нека първо се поровим из пласта на Цанковото детство. Роден в семейството на Иван и Силвина Лавренови, Цанко е най-малкото дете от общо пет. Има три по-големи сестри и по-голям брат. Семейството е с католическо вероизповедание.
Семейна снимка, 1900-те. Фотография: Фондация "Цанко Лавренов"
Къщата, където живеят, се намира срещу хотел “Тримонциум” и днес разположен в близост до пощата в центъра на града. Цанко е възпитаник на Френския колеж „Свети Августин“, разположен в близост до река Марица.
Първи опити в изкуството прави в последната година в училище (1915-1916г.), където художествено оформя и илюстрира ученическото вестниче “Философ”.
ВИЕНА. 1920 - 1922
През есента на 1920 г. заминава за Виена с брат си Ради, който там учи музика. Цанко се записва в частното художествено училище “Св.Анна”, като успоредно подпомага търговския бизнес на сестрите си.
В рисувалното училище във Виена посещава курсове по приложни изкуства при проф. Бертхол Льофлер. Записва и курс по керамика в частната школа Урания, Виена. В австрйската столица се запознава със стиловете сецесион и експресионизъм. Силното им влияние е видимо в по-ранните му картини.
Заедно с други чужденци студенти е принуден да прекъсне и се завръща в България.
ТЪРГОВИЯТА И ЦАНКО
Животът на Цанко Лавренов също е и пресечна точка между търговия, производство и изкуство. След завършването си Цанко известно време работи в семейния магазин заедно със сестрите си. Някои източници твърдят, че регистрира фирма за тютюнопроизводство, мармалад, бостанджийство (пъпеши и дини), лозе, люцерна, земеделие. През производствените сезони живее в малка колиба на полето, за да е близо до стоката си.
В тази връзка споменахме и едно забележително за Пловдив и страната ни събитие - Първото земеделско-промишлено изложение от 1892 г. То поставя началото на панаирната традиция в града под тепетата, която познаваме днес.
🙌 Ако ти е интересно да разбереш повече, виж тази статия от БНР.
ОТ ПРЕДПРИЕМАЧ ДО ХУДОЖНИК. 1922 - 1928
Между 1922 и 1928 г. Цанко се отдава не само на развитието си като художник. По това време става член и съосновател на ключови за времето си организации.
Цанко е пълноправен член на Дружеството на южнобългарските художници. Участва за първи път в изложба с осем свои картини. Заедно с писателя Николай Райнов помага за основаването на Пловдивския дом на изкуствата и печата. По същото време става настоятел в Пловдив на издаваното от Гео Милев списание „Пламък”.
В средата на 1920-те започват и първите му опити в областта на приложната графика. Занимава се с книжно оформление и илюстрации, иначе казано графичен и печатен дизайн. В портфолиото си добавя и проекти за пощенски марки. За около година работи като художник-оформител в Държавната печатница.
През 1929 г. прекратява дейността си по тютюнопроизводство и активно се насочва към рисуване и приложни изкуства.
ПЪТУВАНИЯ И ИЗЛОЖБИ
В периода между 1930-те и средата на 1940-те Цанко пътува активно из страната и Европа. Посещава Рилския и Бачковския манастири. Между 1935-36 г. пътува до Гърция, където прекарва време в Солун, Света гора Атон и Атина.
Участва в редица конкурси и изложби. През 1937 г. след спечелен конкурс заедно с Дечко Узунов заминава за Париж, където създава вътрешната украса на българския павилион на Световното изложение във френската столица. Там излага и няколко свои картини със сюжети от Света гора.
СТАРИЯТ ПЛОВДИВ, 1930
“Старият Пловдив” от 1930 г. е маслено платно, представляващо пленителна вертикална гледка към Стария град. И по-точно, любим изглед към една от най-живописните и разпознаваеми калдъръмени улици на Пловдив.
Днес тя носи името “Цанко Лавренов”, а на мястото, където общинският служител запалва градския фенер, е монтиран бронзов релеф с лицето на художника.
“Старият Пловдив”, 1930 г. | 125 x 99 см | Mаслени бои, платно, шперплат. | Национална галерия, София. | Източник: Фондация “Цанко Лавренов”
СРЕЩА НА ДВЕ ЕПОХИ, 1968-69
През 1969 г. по време на обща художествена изложба, Цанко показа картината си “Среща на две епохи”. Някои негови изследователи смятат, че изобразеното не е среща, а сблъсък между минало и бъдеще.
“Среща на две епохи”, 1968-69 г. | 140 x 110 см | Mаслени бои, платно, шперплат. | ГХГ - Пловдив | Източник: Фондация “Цанко Лавренов”
СЕЛСКИ ПАНАИР В ПЛОВДИВ, 1967
От много умуване и от желание да подобря художествеността на моя “Панаир” аз всъщност унищожих художествеността на картината, в изграждането на която бях вложил много месеци напрегнат труд.
За да не гледам помрачения “Панаир”, аз го захвърлих в избата и след много години, когато реших да пренеса картината в София, където се бях вече настанил да живея, трябваше, за да мога да я пренеса със самолет, да я разрежа наполовина.
Такъв бе краят, тъжният епилог на първата ми картина “Панаир”, в изграждането на която бях вложил много труд и творческо напрежение. Казвам първа картина, защото след време, след 30 години, нарисувах втора картина, втори опус.
- Цанко Лавренов / Изт-к: Монография “Цанко Лавренов”
Тъкмо втората картина от 1967 г. виждаш по-долу. За нея Цанко казва още, че „не е една картина, а десет, двадесет, сто картини в една!“. И като такава се усеща. Невероятно много детайли и образи има в нея и е невероятно вниманието към всеки от тях.
“Селски панаир в Пловдив”, 1967 г. | 161 x 123 см | Mаслени бои, платно. | ГХГ - Пловдив | Източник: Фондация “Цанко Лавренов”
ГРАФИЧНО ТВОРЧЕСТВО
Графичните изяви на Цанко Лавренов разкриват различни влияния на сецесиона, символизма и експресионизма, формиращи художника в ранния етап от неговото развитие. В монографията на Цанко Лавренов откираме изобилие от непоказвани досега материали: рисунки и ескизи, приложна графика, детска илюстрация, тушови рисунки, гравюри и пр. Една малка част споделяме в галерията по-долу.
Благодарности на екипа на Фондация “Цанко Лавренов” за предоставената книга, както и за всички визуални материали.
КАРТИНИ И ЕСКИЗИ
Картините на Цанко Лавренов напомнят на порти, своеобразна Хисар капия, водещи към отминали времена. Пренасят ни на същото място, но по друго време, когато хората са живели по различен начин.
Докато сме там и се вглеждаме внимателно в пластовете под мозайката на миналото ни, Цанко неусетно ни помага да видим откъде идваме, какво да запазим и какво да оставим зад себе си.
Източници
Монография “Цанко Лавренов 1896-1978”. Първо издание. Фондация “Цанко Лавренов”, 2018. Книгоиздателска къща “Труд”
Българският соцреализъм 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ, с автор Пламен Дойнов. Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“ (благодарности към Димитър Димов от Института за изследване на близкото минало)
История на българското изобразително изкуство, с автор Кирил Кръстев. Издателство: Лист, 2021 г.
Цанко Лавренов, с автор Димитър Аврамов, сп. Култура
Един живот не стига, сп. Нула32
Модерната наивистична приказка на Цанко Лавренов, Архивен фонд на БНР
От птичи поглед. Пловдивските икони на Цанко Лавренов, сп. Свет
